Те са шестима приятели. Доста приятни мъже. Двама от тях са доста интелигентни, един е малко посредствен, а останалите трима са с прилична обща култура. И шестимата изглеждат добре: с хубави тела, но си махат главите.Имат си глави, но са на пръчки. Държат ги в ръце, дори не си правят труда да ги вдигат на височината на раменете. Поставят ги както им дойде на момента: пред гърдите, стомаха, от ляво, от дясно, а когато отпуснат ръце, главите им увисват надолу и стигат до под коленете. Готини мъже са-шегобийци. Понякога си сменят главите. Единият има красиви очи и всеки иска да ги вземе. Другият си е оставил мустаци и дразни всички останали, защото в момента не са модерни. Той твърди, че момичетата си падат по тях, но неговата глава най-малко я искат.Не се обръсва, защото не им се ядосва. Той е спокоен тип и си харесва главата. От шестимата, обаче, има един дето е малко нервен. Не много. В рамките на допустимото, но главата му много се върти. Когато друг я вземе трудно я удържа. И на тези двамата, дето са доста интелигентни не им е лесно. Рядко, но когато трябва да се води разговор, в който умът да взема по-голямо участие, настава караница - все пак са само две такива глави. Тримата с общата култура са най-добре - те са взаимно заменяеми и спасяват всякакви ситуации. Когато се напият става малко сложно - всеки иска главата дето е с най-леко главоболие и настава бой. Голям бой - с юмруци, ритници и псувни. Но си остават приятели. Когато някой е влюбен не му закачат главата. Те са деликатни по отношение на любовта. Приятни мъже са.

                                                                                 
                                                                               2004 г.

И така беше вече 58години.
Закопчаваше до горе копчетата на ризата, стягаше възела на вратовръзката и обличаше синьото сако.
Никакво ново движение; никакъв нов шум; никакви нови лица!
Едни и същи гари; едни и същи къщи;! еднообразното тракане на колелата!
Повтарящи се псувни и ругатни, постоянни разправии на едни и същи пияници!
Понякога си мечтаеше да е кондуктор на френски влак — с по-хубава униформа, с по-голяма заплата, с по-усмихнато лице. Беше постъпил на тази работа още на 15 години и ритъмът на еднообразието го погълна, без дори да разбере. Имаше моменти в които гледаше изтичащия пейзаж, през мръсните прозорци и усещаше, че нещо му липсва, нещо му убягва, но с времето и това вече не му се случваше.
Един ден,след като мина да провери билетите, дръпна вратата на едно от купетата и видя! Видя – един човек на 58 години, със закопчана до горе риза, с вратовръзка и избеляло сако — видя го да лежи мъртъв на пода — и разбра нещото, което му убягваше толкова години; разбра какво търсеше в пейзажа и къде се губеха мислите му.
Търсеше изгубения си живот.
И се разплака.
Но вече нямаше време. Затвори вратата на купето и се изгуби в пейзажа.

2003 г.

Нагазиха в пясъците. Краката им потъваха надълбоко, но не оставяха  никакви следи. Бяха мъж и жена. Трудно им беше да носят  голямата лодка и това забавяше хода им. А лодката беше хубава, сравнително запазена. В нея пренасяха част от морето. За да и бъде по-леко, жената си беше сложила трети крак, а мъжът беше качил сянката си на главата, за да поеме и тя част от тежестта.
Мъжът и жената бързаха, защото пясъците започваха да се раздвижват и скоро щяха да ги погълнат. Морето в лодката
ставаше неспокойно и вълните запреливаха. Разрази се буря.

Морската пяна се разля върху пясъците и понесе мъжа и жената с лодката.